На 24 януари 2012 г. в бр. 7 на ДВ беше обнародван Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Приемането на промените е свързано с Конвенция № 181 на Международната организация на труда, относно частните бюра (агенции) по труда, 1997 г., ратифицирана от Народното събрание на 13 януари 2005 г., и с необходимостта от привеждане на българското трудово законодателство в съответствие с Директива 2008/104/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г., относно работа чрез агенции за временна заетост.

Основната цел на закона е да уреди специфичните трудови правоотношения между предприятията, осигуряващи временна работа, работниците и служителите и предприятията ползватели, чрез създаване на нов раздел VІІІв „Допълнителни условия за извършване на работа чрез предприятие, което осигурява временна работа”,  в глава пета на Кодекса на труда. Въведени са ограничения при сключването на трудовия договор за изпълнение на временна работа при предприятието ползвател. Предвидено е предприятията, които осигуряват временна работа, да осъществяват своята дейност след регистрация в Агенцията по заетостта, при условия и по ред, определени в Закона за насърчаване на заетостта.

Законът урежда сключването и прекратяването на срочен трудов договор за срока на дългосрочната командировка в задгранично представителство на Република България по Закона за дипломатическата служба. Предвидено е ново основание за прекратяване на трудовия договор от работника или служителя без предизвестие, когато той работи по трудов договор с предприятие, което осигурява временна работа, и сключи трудов договор с друг работодател, който не е предприятие, което осигурява временна работа – чл. 327, т. 7а от Кодекса на труда.

Дефинирани са понятията „предприятие, което осигурява временна работа”, „предприятие ползвател”, „предприятия, свързани с националната сигурност и отбраната на страната” и „основни условия на труд и заетост” и са допълнени понятията „работодател” и „работно място”. Прецизирани са разпоредбите на
чл. 34 и 35 от Кодекса на труда с оглед доближаване на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите и на работодателите на национално равнище.

В съответствие с Директива 2010/18/ЕС на Съвета от 8 март 2010 г. за прилагане на ревизираното рамково споразумение за родителския отпуск е изменен чл. 167а, ал. 1 от Кодекса на труда, съгласно който всеки от родителите (осиновителите) може да ползва до 5 месеца от отпуска на другия родител (осиновител) с негово съгласие. Създадена е и нова разпоредба (чл. 167б), уреждаща правата на работника и служителя, който се завръща на работа след ползване на отпуск по чл. 163 – 167а или поради прекъсване на ползването му.